e4i (Елена)
69 675
Jan 16, 2020, 9:30 AM

Кръговрат 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
634 1 1

И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.

Но долу, ниско на земята
усмихнато ликуваше тревата,
попиваше със жажда от сълзата,
доволно си поклащаше стеблата. 

И тази болка от небето
превърна се в живот в полето.
Видя това и се усмихна синевата,
а болката пресъхна със сълзата.
Е.И. 

© Елена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??