e4i (Елена)
69 676
16 ene 2020, 9:30

Кръговрат 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
505 1 1

И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.

Но долу, ниско на земята
усмихнато ликуваше тревата,
попиваше със жажда от сълзата,
доволно си поклащаше стеблата. 

И тази болка от небето
превърна се в живот в полето.
Видя това и се усмихна синевата,
а болката пресъхна със сълзата.
Е.И. 

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??