Кръговрат
И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.
Но долу, ниско на земята
усмихнато ликуваше тревата,
попиваше със жажда от сълзата,
доволно си поклащаше стеблата.
И тази болка от небето
превърна се в живот в полето.
Видя това и се усмихна синевата,
а болката пресъхна със сълзата.
Е.И.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
