8 окт. 2021 г., 20:01  

Кръговрат

934 0 11

Наблюдавам как падат листата 

и във техния полет красив 

аз усещам дъха на земята, 

който блика от всички страни. 

 

От дъжда, който носи прохлада, 

от вятъра в конската грива, 

от червения лик на зората, 

от воала на нощта мълчалива. 

 

И потеглят със кораб към слънцето, 

мойте мисли – игриви вълни, 

да открият на вярата зрънцето, 

да посеят в онези души, 

 

дето все неразбрани остават

и се лутат по белия свят 

без надежда и обич в сърцата, 

да намерят спасителен бряг. 

 

В кръговрата на всички сезони 

се завърта животът за миг. 

Нека просто добри да останем. 

С добротата човек е велик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

17 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...