Наблюдавам как падат листата
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада,
от вятъра в конската грива,
от червения лик на зората,
от воала на нощта мълчалива.
И потеглят със кораб към слънцето,
мойте мисли – игриви вълни,
да открият на вярата зрънцето,
да посеят в онези души, ...