Наблюдавам как падат листата
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада,
от вятъра в конската грива,
от червения лик на зората,
от воала на нощта мълчалива.
И потеглят със кораб към слънцето,
мойте мисли – игриви вълни,
да открият на вярата зрънцето,
да посеят в онези души,
дето все неразбрани остават
и се лутат по белия свят
без надежда и обич в сърцата,
да намерят спасителен бряг.
В кръговрата на всички сезони
се завърта животът за миг.
Нека просто добри да останем.
С добротата човек е велик!
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »