2 авг. 2007 г., 12:07

Кръговрат

1.2K 0 6

Почнала бе да зараства

раната от любовта.

Престанала бях да си спомням

за миналото с тъга.

 

Но тези чувства ти пробуди,

обаждайки се сутринта.

Незнайно от какви подбуди,

запали в мене огъня.

 

Но кому бе нужно, ти кажи?

Нима ти липсвам - замълчи!

За тебе всичко е игра.

Но защо с моята съдба?

 

Безскрупулен, жесток си ти!

Но всичко връща се - помни!

Когато някой ден се влюбиш

и тебе някой ще те нарани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да...има равновесие в живота...
    Прегръдки!!!
  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • Благодаря ви приятели!
  • Защо ли в твоите стихотворения намирам и част от моите вълнения, затова ги разбирам толкова добре, защото съм го изпитвала. Но бъди сигурна, че и на него ще му се случи и ще усети кръговрата на живота. Поздрави за поредното проницателен и истински стих!
  • ДА, проверка на времето и любовта, хубав стих,поздрав!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...