Кръговрат
Почнала бе да зараства
раната от любовта.
Престанала бях да си спомням
за миналото с тъга.
Но тези чувства ти пробуди,
обаждайки се сутринта.
Незнайно от какви подбуди,
запали в мене огъня.
Но кому бе нужно, ти кажи?
Нима ти липсвам - замълчи!
За тебе всичко е игра.
Но защо с моята съдба?
Безскрупулен, жесток си ти!
Но всичко връща се - помни!
Когато някой ден се влюбиш
и тебе някой ще те нарани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
