Почнала бе да зараства
раната от любовта.
Престанала бях да си спомням
за миналото с тъга.
Но тези чувства ти пробуди,
обаждайки се сутринта.
Незнайно от какви подбуди,
запали в мене огъня.
Но кому бе нужно, ти кажи?
Нима ти липсвам - замълчи!
За тебе всичко е игра.
Но защо с моята съдба?
Безскрупулен, жесток си ти!
Но всичко връща се - помни!
Когато някой ден се влюбиш
и тебе някой ще те нарани...
© Виолета All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
