9 февр. 2025 г., 21:14  

Кръговрат

504 7 6

Не бях ли момиче с коси – чернозем?

С теб търсихме нови земи, светове..

Сега плодовете узрели берем,

а Слънцето в своя зенит ни зове.

 

Щастливи, обичащи, търсещи брод –

съдбата, обаче, оплете ни в мрежа.

Подмами ни ловко с грешния плод:

помислих, че трябва парче да отрежа.

 

И ето ме – тупам последни трохи

и празна е вече торбата с мечтите.

Съшитите кръпки от страх не броих,

а вие удобно, прикрито мълчите.

 

Такъв е животът – примамливо кима,

но в някакъв миг те застига и зима!

 

09.02.2025

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря, Стойчо!
  • И върти ни в омая сезон след сезон:нагоре,надолу,наоколо!
    Един сонет събира лунни,слънчеви лъчи,мечти и разочарования,докато...
    Поздравления, Bo Boteva!
  • Благодаря, Мини, хубав анализ!
  • Може много трудно и бавно, да се случат нещата, по важно е обаче, да не се отказваме. Нито една зима не е останала за дълго, достатъчно е един топъл ветрец да задуха и тя изчезва. А после идва живителната сила на пролетта, пред която никой не може да устои. Хареса ми, Бо!
  • Добро утро, Петя, стегна ме за гърлото коментара ти ...
    Младен, както винаги намираш думи, по-хубави даже от стихотворението. А пък, срам не срам, наложи се дори да проверя значението на уроборос

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...