Кръговрат

На своето лято красиво в разгара

дишам с волно разтворена гръд,

а в мене танцува и пее в отмала

смело избрало сърцето ми път.

Пролетта на младостта ми нежна

сякаш утринен ветрец премина,

а сега, в безкрайно щедра топлина

от буйния поток на лятото аз пия.

Уви, струящите лъчи на слънцето

не ще да бъдат вечно ярки, зная.

Ще дойде есента със златото –

силна и плодна след зноя на лятото.

И тя си има своя властна прелест –

след вихрения бяг на младостта

ще дойде ред  да се събират с чест

и вкусват плодове на зрелостта.

В тишината на бялата зима

ще търся аз мъдрост, покой, чистота.

В косите ми свила сребриста

ще скрива по знойното лято тъга.

Един безкраен кръговрат неспирно

заменя пролет с лято, есента със зима.

Животът ни препуска устремно

по пътя, начертан ни от съдбата.