22.07.2025 г., 19:30

Кръговрат

251 0 0

На своето лято красиво в разгара

дишам с волно разтворена гръд,

а в мене танцува и пее в отмала

смело избрало сърцето ми път.

 

Пролетта на младостта ми нежна

сякаш утринен ветрец премина,

а сега, в безкрайно щедра топлина

от буйния поток на лятото аз пия.

 

Уви, струящите лъчи на слънцето

не ще да бъдат вечно ярки, зная.

Ще дойде есента със златото –

силна и плодна след зноя на лятото.

 

И тя си има своя властна прелест –

след вихрения бяг на младостта

ще дойде ред  да се събират с чест

и вкусват плодове на зрелостта.

 

В тишината на бялата зима

ще търся аз мъдрост, покой, чистота.

В косите ми свила сребриста

ще скрива по знойното лято тъга.

 

Един безкраен кръговрат неспирно

заменя пролет с лято, есента със зима.

Животът ни препуска устремно

по пътя, начертан ни от съдбата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....