Тиктака часовникът и времето не спира,
все така неусетно лети.
И така, година след година,
животът си върви.
Пролетта със свойте дъхави цветя
или лятото със свойте жеги.
Есента със свойте чудни багрила
или пък зимата със свойте преспи снежно бели.
И тъй си времето тече,
във какво ли то ще ни превърне?
Премята буйни ветрове
и отново между пръстите ще се изплъзне!