Кръговрат

Poetry » Landscape

760 0 0

Тиктака часовникът и времето не спира,

все така неусетно лети.

И така, година след година,

животът си върви.

Пролетта със свойте дъхави цветя

или лятото със свойте жеги.

Есента със свойте чудни багрила

или пък зимата със свойте преспи снежно бели.

И тъй си времето тече,

във какво ли то ще ни превърне?

Премята буйни ветрове

и отново между пръстите ще се изплъзне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0