В двама непознати нека се превърнем.
Искаш ли? Това не сме опитвали преди..
Времето не можем (и да искаме) да върнем,
по начин нов няма как да заболи.

Утрешният ден може би ще е шамар,
когато пак останем отчайващо сами.
Пак ще искаме от стария кошмар.
Не, не плача! Сили нямам за сълзи!

Я подай за малко тази вяра...
че моята е вече на привършване.
Предполагам, няма много да ти трябва,
ще превържа с нея душата си прекършена.

 А самотата, дали отмива я дъждът?
Мисля на прага малко да поседна.
На прага на собствената си душа.
 Всяка грешка трябваше да е последна...
 (Със всяка следваща себе си рушах.)

 Навярно упоритото във мен безволие -
 до смърт пребито - пак ще коленичи,
защото в него ще гори желание...
заключената порта пак да ми отключиш!

 Аз зная - в света си пак ще ме допуснеш
(броя ги - за сто и втори път ще бъде).
От устните ще искаш пак да вкусиш...
 в нова грешка, знам... ще се превърна!

След това от спомените ще посееш болка,
ще я полееш със моите сълзи!
В очите на приятелите си ще бъда жалка...
и ПАК премазващо ще ме боли!