22 апр. 2011 г., 19:16

Кръговрати

1.2K 0 25

Стихът е по картина на Velina - 22

 

Дървото следва своя кръговрат:

напъпва в пролетта и разцъфтява,

опива с лъхащия аромат,

разлиства се и се раззеленява...

 

Наляло сила, лете дава плод,

простира сянка здрава и дебела.

В клонака птици свили са гнездо

и расне там обичната им челяд...

 

Но неусетно идва есента –

неумолимо листите жълтеят.

Отлитат птиците и песента,

а клоните самотни се чернеят...

 

Сковава зимата и първи сняг

отрупва го със бели изумруди.

Заспива сън дървото, пролет пак

докато с топъл полъх го събуди...

 

Така е и с човешкия живот –

тече през пролет, лято, есен, зима.

Но няма път назад и няма брод.

Животът с кръговрат необратим е.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...