Кръговрати
Стихът е по картина на Velina - 22
Дървото следва своя кръговрат:
напъпва в пролетта и разцъфтява,
опива с лъхащия аромат,
разлиства се и се раззеленява...
Наляло сила, лете дава плод,
простира сянка здрава и дебела.
В клонака птици свили са гнездо
и расне там обичната им челяд...
Но неусетно идва есента –
неумолимо листите жълтеят.
Отлитат птиците и песента,
а клоните самотни се чернеят...
Сковава зимата и първи сняг
отрупва го със бели изумруди.
Заспива сън дървото, пролет пак
докато с топъл полъх го събуди...
Така е и с човешкия живот –
тече през пролет, лято, есен, зима.
Но няма път назад и няма брод.
Животът с кръговрат необратим е.
© Борко Бърборко All rights reserved.
