Кръговратът на живота
Безбрежна синева животът е -
морски прилив,
вечна планина,
облак подгонен от вятъра,
от небето падаща звезда.
Веселият бриз, повдигащ роклята,
болката на раждаща жена,
нейде там заглъхващ грохот
от гръмотевица,
от дъжд,
от тишина.
Шепа радост, смесена със сълзи,
една разбита капчица мечта,
сладостта на морски изгреви,
горчилка от пакетче самота.
Ангелски пера и нежна песен,
в небето отлитаща душа.
Последен поздрав с мъката поднесен,
не знаейки, че там е вечността.
Че пак ще дойдем като слънчева утеха
като нежна ласка в тежък миг.
Не казвай сбогом на увяхващото цвете,
нито на топящия се сняг.
Животът - туй е кръговратът вечен.
Утре-то е вчера,
вчера беше днес.
Една звезда пада!?!
Друга ще я замести
и слънцето отново ще изгрей за нас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
