29.04.2011 г., 8:53

Кръговратът на живота

1.1K 0 5

Безбрежна синева животът е -

                                морски прилив,

                                  вечна планина,

облак подгонен от вятъра,

от небето падаща звезда.

Веселият бриз, повдигащ роклята,

болката на раждаща жена,

нейде там заглъхващ грохот

                                 от гръмотевица,

                                      от дъжд,

                                          от тишина.

Шепа радост, смесена със сълзи,

една разбита капчица мечта,

сладостта на морски изгреви,

горчилка от пакетче самота.

Ангелски пера и нежна песен,

в небето отлитаща душа.

Последен поздрав с мъката поднесен,

не знаейки, че там е вечността.

Че пак ще дойдем като слънчева утеха

като нежна ласка в тежък миг.

Не казвай сбогом на увяхващото цвете,

нито на топящия се сняг.

Животът - туй е кръговратът вечен.

Утре-то е вчера,

вчера беше днес.

Една звезда пада!?!

Друга ще я замести

и слънцето отново ще изгрей за нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...