Apr 29, 2011, 8:53 AM

Кръговратът на живота

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Безбрежна синева животът е -

                                морски прилив,

                                  вечна планина,

облак подгонен от вятъра,

от небето падаща звезда.

Веселият бриз, повдигащ роклята,

болката на раждаща жена,

нейде там заглъхващ грохот

                                 от гръмотевица,

                                      от дъжд,

                                          от тишина.

Шепа радост, смесена със сълзи,

една разбита капчица мечта,

сладостта на морски изгреви,

горчилка от пакетче самота.

Ангелски пера и нежна песен,

в небето отлитаща душа.

Последен поздрав с мъката поднесен,

не знаейки, че там е вечността.

Че пак ще дойдем като слънчева утеха

като нежна ласка в тежък миг.

Не казвай сбогом на увяхващото цвете,

нито на топящия се сняг.

Животът - туй е кръговратът вечен.

Утре-то е вчера,

вчера беше днес.

Една звезда пада!?!

Друга ще я замести

и слънцето отново ще изгрей за нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...