23 мая 2007 г., 16:09

КРЪГЪТ

764 0 0
КРЪГЪТ
 
Това разбрах от сянката на бряста,
когото слънцето сушеше със лъчи.
Тревата то бе лакомо опасло
край каменния знак, останал да стърчи.
 
Какво лежеше под неговата тежест!?...
Въпросът неуместен сконфузено мълчи.
Сеното няма девствената прелест,
присъща на тревата и детските очи.
 
Кръгът затваря се с неумолима точност.
И краят му е стартът - часовникът е спрял.
Но няма в пъпката на дивна непорочност 
да се завърне макът, след време прецъфтял.
 
Не бях такъв! И с друг - нима ще се повтори
завършеният кръг, когато се затвори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...