1 апр. 2020 г., 09:54  

Kръст, за разпнати вини 

  Поэзия » Философская
513 5 6

И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.

 

И дори да превърна душата си в камък,
тя с крилете на чайка ще литне  - навън.
Ще е фар за изгубени - яростен пламък,
и ще буди заспали безпаметен сън.

 

И с езикът камбанен - изтръгнат от корен,
до небесните порти сърце ще звъни.
Аз съм само поет - синоним непокорен.
И човек съм и кръст, за разпнати вини...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??