1.04.2020 г., 9:54 ч.  

Kръст, за разпнати вини 

  Поезия » Философска
565 5 6

И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.

 

И дори да превърна душата си в камък,
тя с крилете на чайка ще литне  - навън.
Ще е фар за изгубени - яростен пламък,
и ще буди заспали безпаметен сън.

 

И с езикът камбанен - изтръгнат от корен,
до небесните порти сърце ще звъни.
Аз съм само поет - синоним непокорен.
И човек съм и кръст, за разпнати вини...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??