Kръст, за разпнати вини
И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък,
тя с крилете на чайка ще литне - навън.
Ще е фар за изгубени - яростен пламък,
и ще буди заспали безпаметен сън.
И с езикът камбанен - изтръгнат от корен,
до небесните порти сърце ще звъни.
Аз съм само поет - синоним непокорен.
И човек съм и кръст, за разпнати вини...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Да ми прости Елин Пелин!
