Apr 1, 2020, 9:54 AM  

Kръст, за разпнати вини 

  Poetry » Phylosophy
512 5 6

И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.

 

И дори да превърна душата си в камък,
тя с крилете на чайка ще литне  - навън.
Ще е фар за изгубени - яростен пламък,
и ще буди заспали безпаметен сън.

 

И с езикът камбанен - изтръгнат от корен,
до небесните порти сърце ще звъни.
Аз съм само поет - синоним непокорен.
И човек съм и кръст, за разпнати вини...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??