Кръстопът
Разделям се на две
и оставам някъде сломена.
После съвземам се
и отново запленена,
политам в облаци.
Красиво, нали?!
Слънцето блести...
А после започва да гърми...
светкавиците блясват
и започва да вали...
Пороен дъжд,
изгубил нейде свойте капчици...
Потаен дъжд...
И ето, дъгата изгрява
над хоризонта,
проблясва...
Докато отново
не започне да гърми,
ах - тези бури...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослава Йорданова Все права защищены