Jun 26, 2008, 7:31 AM

Кръстопът

  Poetry » Other
916 0 1
Кръстопът...
Разделям се на две
и оставам някъде сломена.
После съвземам се
и отново запленена,
политам в облаци.
Красиво, нали?!
Слънцето блести...
А после започва да гърми...
светкавиците блясват
и започва да вали...
Пороен дъжд,
изгубил нейде свойте капчици...
Потаен дъжд...
И ето, дъгата изгрява
над хоризонта,
проблясва...
Докато отново
не започне да гърми,
ах - тези бури...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мене са доста познати тези бури но винаги съм се надявала че след тях следва една красива дъга

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...