26 jun 2008, 7:31

Кръстопът

  Poesía » Otra
918 0 1
Кръстопът...
Разделям се на две
и оставам някъде сломена.
После съвземам се
и отново запленена,
политам в облаци.
Красиво, нали?!
Слънцето блести...
А после започва да гърми...
светкавиците блясват
и започва да вали...
Пороен дъжд,
изгубил нейде свойте капчици...
Потаен дъжд...
И ето, дъгата изгрява
над хоризонта,
проблясва...
Докато отново
не започне да гърми,
ах - тези бури...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослава Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мене са доста познати тези бури но винаги съм се надявала че след тях следва една красива дъга

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...