26 jun 2008, 7:31

Кръстопът

  Poesía » Otra
920 0 1
Кръстопът...
Разделям се на две
и оставам някъде сломена.
После съвземам се
и отново запленена,
политам в облаци.
Красиво, нали?!
Слънцето блести...
А после започва да гърми...
светкавиците блясват
и започва да вали...
Пороен дъжд,
изгубил нейде свойте капчици...
Потаен дъжд...
И ето, дъгата изгрява
над хоризонта,
проблясва...
Докато отново
не започне да гърми,
ах - тези бури...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослава Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мене са доста познати тези бури но винаги съм се надявала че след тях следва една красива дъга

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...