26.06.2008 г., 7:31

Кръстопът

917 0 1
Кръстопът...
Разделям се на две
и оставам някъде сломена.
После съвземам се
и отново запленена,
политам в облаци.
Красиво, нали?!
Слънцето блести...
А после започва да гърми...
светкавиците блясват
и започва да вали...
Пороен дъжд,
изгубил нейде свойте капчици...
Потаен дъжд...
И ето, дъгата изгрява
над хоризонта,
проблясва...
Докато отново
не започне да гърми,
ах - тези бури...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мене са доста познати тези бури но винаги съм се надявала че след тях следва една красива дъга

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...