Пътеки, кръстопътища, накъде да тръгна?
Бурни ветрове ме удрят право във гърба.
Не мога Аз на силата им да отвърна,
вървя изправен, понесен от своята съдба.
Ще срещам, знам, Аз хиляди препятствия,
с живота водих, водя непрекъсната борба.
Не искам и не слушам хорските напътствия,
сам-самичък до край ще нося пълната торба.
Пътеки, кръстопътища, обвити в гъстата мъгла,
без страх опитвам се да гоня тъмнината.
Не може днес за всичко ний да имаме крила,
любов в душите, това, приятел, е съдбата.
В.Й. 09.02.2017г.
© Васил Йотов Все права защищены