9 февр. 2017 г., 13:21

Кръстопътища

715 0 3

Пътеки, кръстопътища, накъде да тръгна?

Бурни ветрове ме удрят право във гърба.

Не мога Аз на силата им да отвърна,

вървя изправен, понесен от своята съдба.

Ще срещам, знам, Аз хиляди препятствия,

с живота водих, водя непрекъсната борба.

Не искам и не слушам хорските напътствия,

сам-самичък до край ще нося пълната торба.

Пътеки, кръстопътища, обвити в гъстата мъгла,

без страх опитвам се да гоня тъмнината.

Не може днес за всичко ний да имаме крила,

любов в душите, това, приятел, е съдбата.

В.Й. 09.02.2017г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...