Кръстопътища
Пътеки, кръстопътища, накъде да тръгна?
Бурни ветрове ме удрят право във гърба.
Не мога Аз на силата им да отвърна,
вървя изправен, понесен от своята съдба.
Ще срещам, знам, Аз хиляди препятствия,
с живота водих, водя непрекъсната борба.
Не искам и не слушам хорските напътствия,
сам-самичък до край ще нося пълната торба.
Пътеки, кръстопътища, обвити в гъстата мъгла,
без страх опитвам се да гоня тъмнината.
Не може днес за всичко ний да имаме крила,
любов в душите, това, приятел, е съдбата.
В.Й. 09.02.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
