9.02.2017 г., 13:21

Кръстопътища

708 0 3

Пътеки, кръстопътища, накъде да тръгна?

Бурни ветрове ме удрят право във гърба.

Не мога Аз на силата им да отвърна,

вървя изправен, понесен от своята съдба.

Ще срещам, знам, Аз хиляди препятствия,

с живота водих, водя непрекъсната борба.

Не искам и не слушам хорските напътствия,

сам-самичък до край ще нося пълната торба.

Пътеки, кръстопътища, обвити в гъстата мъгла,

без страх опитвам се да гоня тъмнината.

Не може днес за всичко ний да имаме крила,

любов в душите, това, приятел, е съдбата.

В.Й. 09.02.2017г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...