6 нояб. 2012 г., 11:45

Кръстове и клади 

  Поэзия
516 0 7

 

КРЪСТОВЕ И КЛАДИ

 

                     Tertium non datur*

 

 

Студено е.

Крайпътните дървета

протягат клоните си заскрежени,

в небето рахитично слънце свети.

Вървим напред.

Животът е движение.

 

И аз вървя.

По общата пътека

пристъпвам с моя тежък кръст на рамо.

Не съм Иисус – с подобен кръст е всеки,

еднаква е житейската ни драма.

 

Еднакво ни боли и ни убива,

и не зарастват раните с години,

а трябва да ги носим.

И не бива

дори за миг да спрем да си починем.

 

Студено е.

Снегът скрежи косите,

пищят в ушите люти снеговеи.

Излишно е да чукам по вратите –

светът е свят от скитници-евреи,

 

светът открай-докрай е Палестина,

и всеки път е Виа Долороса.

Вървя!

Проправям през снега пъртина

и своя кръст на рамото си нося,

 

и ме очаква моята Голгота,

и не една – Голготи има много,

от хиляди Голготи е животът...

Бих спрял да се постопля, но не мога.

 

Не мога ли?

Защо пък да не мога?

Ще пламне сухото дърво на кръста

и върху този еретичен огън

ще сгрея вкочанените си пръсти.

 

И друг ще хвърли кръста си след мене,

ще го последват десетина още –

в огньовете е нашето спасение

от призрака на ледените нощи.

 

И не в полето – тук, насред площада,

от купчините кръстове високи

ще пламнат към небето ярки клади...

 

Но кладите са още по-жестоки!

 

Студено е, убийствено студено,

а кръстът разранява раменете.

Вървим напред.

Животът е движение.

В небето инфантилно слънце свети.

 

И аз вървя!

Проправям си пъртина

към оня стръмен хълм, за мен наречен –

под палещия зной на Палестина

или на полюса сред мрака вечен.

 

Вървя, понесъл своя кръст, не спирам,

доволен, че съм отличен с награда:

да избера как искам да умирам –

разпънат или изгорен на клада.

 

____________

 

* Tertium non datur трето не е дадено, трето няма, едно от двете.

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??