Кръстът
Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг?
Дали за други също съществува,
или една съм само грешна тук,
или за тях изобщо не си струва?
Към него водят хиляди пътеки,
на него поклонил се е градът,
помогнал би на болни, глухи, слепи,
на всеки, както си му е редът.
Сред бурята едва-едва се вижда -
не бива с поглед, със сърце се взри,
произнесù наум една молитва
и ничком в себе си го покани.
...
Като го имам, Господи, при мене -
те питам предпазливо в мисълта си -
ще съм благословена или вече
ще трябва да го нося на гърба си?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Капи Капито Все права защищены
Поздрав!
