Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг?
Дали за други също съществува,
или една съм само грешна тук,
или за тях изобщо не си струва?
Към него водят хиляди пътеки,
на него поклонил се е градът,
помогнал би на болни, глухи, слепи,
на всеки, както си му е редът. ...