Представяш ли си как
Докато влача крак връз крак
С усмивка широка
Но прободен на дълбоко
Още живея?
Знаеш ли какво е
Когато в теб порой е
Но живееш, защото трябва
Защото на останалата врява
Не им пука Как или Защо
Те боли?
Но няма как да знаят
Как острието зъби впива
В сърцето ми. И кръвта бликва
И ми влиза в очите
Че червени са сега сълзите
С които плача. Но дишам.
Сам не знам дори
Защо след всички рани
От остриетата, които години
Ме пробождаха и продържават
След сълзите червени неразбрани
Всички въпроси задават
Как или защо?
Любовта. Прикрасна пристига
Ти правиш всичко
Но не стига.
И ни захвърлят като ненужвна вещ
В горяща пещ.
Ето. Пак острието впива зъби
Изпива кръвта и изтрива ума ми
И кръвта пак щом бликне
В сърцето острието пак ще проникне
И така колко пъти?
Докато разбереш
Че това ти е отредено
Завинаги оплискан в черевно
© Albert Dimitrov Все права защищены
Браво!