Нощ над призрачния град се спуска.
Кръв капе от моята уста.
Моята жертва надежда изпусна,
ах, колко е топла и сладка кръвта.
Червена мъгла обгръща страха им,
болка, пронизани от остри зъби вени, носещи смърт
Нещастие, безсмъртност, блян неипълним,
проклятие и дарба е вечността.
Проклет от светлината,
вървя сам по безлюдна пътека на кръвта,
и празна е душата,
на докоснаните от сатаната същества. ...