Angel_of_Death (Георги)
3 0
Dec 10, 2005, 2:14 PM

Кръвопиец 

  Poetry
741 0 5
Нощ над призрачния град се спуска.
Кръв капе от моята уста.
Моята жертва надежда изпусна,
ах, колко е топла и сладка кръвта.

Червена мъгла обгръща страха им,
болка, пронизани от остри зъби вени, носещи смърт
Нещастие, безсмъртност, блян неипълним,
проклятие и дарба е вечността.

Проклет от светлината,
вървя сам по безлюдна пътека на кръвта,
и празна е душата,
на докоснаните от сатаната същества.

Кръстовете не ме плашат,
нали на Него искам да приличам,
но аз съм само дете на нощта,
своето съществуване на мрак обричам.

Кръвопролитие след кръвопролитие,
жаждата ми за човешка кръв.
Нощта е моето прикритие
А мистиерията, моята стръв.

Искам като всички аз да умра,
като смъртен простият си живот аз да живея,
но аз съм прокълнат от смъртта,
лишен от смисъл вечно да живея.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Усещам, че си сатанист и доста слушаш метъл, стиховете ти ми приличат на текстовете на песните на Blutengel, или нещо готическо.Обаче изгради си собствен стил, не копирай мрачни текстове, иначе не се получава нищо. Допада ми, но трябва доста да се пипне.....
  • Проклет от светлината,
    вървя сам по безлюдна пътека на кръвта,
    и празна е душата,
    на докоснаните от сатаната същества.

    Това пък какво е?То и аз тази вечер пиша глупости,но ти си прекалил..
  • Много е хубаво!страхотен стил
  • Кефи меАДски готино стихчебравоот мен 6
  • На мен ми се струва че си прекалил с гледането на ужасиОт оценка ще се въздържа!
Random works
: ??:??