10 янв. 2010 г., 17:53

Ку(кли)чки 

  Поэзия » Гражданская
902 1 7

Чувам стъпки на обувки с токчета.

Виждам бримка на чорапогащника.

Забелязвам наслоеното ярко червило

И долавям миризмата ù на гнило.

 

Тя е блудница, облечена в Прада.

Тя е алчна и безкрайно ненаситна.

Тя е кучка – бясна и ожесточена.

Мрази помияри – кучка е и е хиена.

 

Денем бърза по павета и по светофари.

Носи куфарче и очила с черна рамка.

Качва се единствено в лъскави клаяски.

Не разпознава себе си, ако не носи маски.

 

След 12 пуши по кутия от най-скъпите.

Святка с поглед от центъра на сепаретата.

Истинска е и пробива с пробиви в нея.

Маникюрът ù подписва гърбове за кариера.

 

Повечето от жените я осмиват и презират,

Завист или принципи диктуват мнения.

А мъжете тази грешница безотказно обичат.

В малката ни държава тя е моделът за почит.

 

Злато по клепачите на мръснишките ù очи,

Злато по китките, шията, ушите, пръстите.

Златни коси, бронзова кожа, платинена карта.

Тя е тази, която днес гради упорито стандарта.

 

Повече не ми се разказва за тази кучешка особа.

Рожба на покварата и сестра на безчестието.

Тя е една, но всъщност тук са хиляди като нея.

Добре дошли в Инкубатора, пардон - България.

© Ивелина Емилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??