Ку(кли)чки
Чувам стъпки на обувки с токчета.
Виждам бримка на чорапогащника.
Забелязвам наслоеното ярко червило
И долавям миризмата ù на гнило.
Тя е блудница, облечена в Прада.
Тя е алчна и безкрайно ненаситна.
Тя е кучка – бясна и ожесточена.
Мрази помияри – кучка е и е хиена.
Денем бърза по павета и по светофари.
Носи куфарче и очила с черна рамка.
Качва се единствено в лъскави клаяски.
Не разпознава себе си, ако не носи маски.
След 12 пуши по кутия от най-скъпите.
Святка с поглед от центъра на сепаретата.
Истинска е и пробива с пробиви в нея.
Маникюрът ù подписва гърбове за кариера.
Повечето от жените я осмиват и презират,
Завист или принципи диктуват мнения.
А мъжете тази грешница безотказно обичат.
В малката ни държава тя е моделът за почит.
Злато по клепачите на мръснишките ù очи,
Злато по китките, шията, ушите, пръстите.
Златни коси, бронзова кожа, платинена карта.
Тя е тази, която днес гради упорито стандарта.
Повече не ми се разказва за тази кучешка особа.
Рожба на покварата и сестра на безчестието.
Тя е една, но всъщност тук са хиляди като нея.
Добре дошли в Инкубатора, пардон - България.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Емилова Всички права запазени
