Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
3 сент. 2015 г., 01:10

Куче 

  Поэзия
1114 0 7

Куче, преданост, любов.

Другар. Не лъже.

Пази стария дувар от клюки.

За една корица хляб - наказва.

Има счупен крак, долазва.

Гледа умно и мълчи.

Виновно ли е - всеки го гълчи.

Търси обич. В пазвата скимти.

Вярно сърце в гърдите  му тупти.

Приятел бъди му!

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И как да не си му приятел
  • Обикнат ли то е до живот!Вярноста им е пословична!Пожелавам ти я!До нови !!!
  • Чудесна творба, Васе!Желая ти такава преданост и обич!
    Прегръщам те, скъпа приятелко!
  • Всичко, което си казала тук за кучето е истина! Само едно куче може да притежава тези качества, без да изисквва! Сърдечен поздрав, Васе!
  • Напълно споделям написаното Василка,нямам внуче,но пък имам мъничко кученце,което съм приела като бебе и ме обсебва с всеки изминал ден!Поздрав сърдечен от мен!
  • С Мисана, защото котките свикват с дома и им е все тая кой живее в него. Важното е покрива. Отдавна не бях чел нещо, в което да се замисля. Благодаря...
  • Подсети ме за кучето на Одисей. Познало го е след завръщането му в Итака и е издъхнало веднага след това /от старост/. За разлика от слугинята, то го е познало и без да му трябва белег. Кучето е символ на вярност. Дори мисля, че едно куче се прослави именно с това име "Вярност". Поздрав, Василке! Има нужда някой да пише и за кучетата.
Предложения
: ??:??