Кучешка му работа

Поэзия » Другая

614 8 11

Две кучета на пътя се боричкаха,

прахта край тях танцуваше овално.

Оплака се едното, че е ничие.

Личеше си, горкото, беше кално.

А другото, със лъскавичка козина,

охранено, дори с каишка нова.

То не нарече помияра грозен,

нали това е думичка за сноби.

Заведе го на мястото си скрито -

преситено, там бе зарило кокал.

А помиярът вгледа се в очите му

и го дари със погледа си топъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за мъдрия коментар, Гавраил!

2019-01-30T07:59:15+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Милосърдие и злоба.Има ги и двете.Но от нас зависи накъде ще се обърнем.

2019-01-30T07:20:50+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Те могат да бъдат толкова любвеобилни и предани, колкото за много от нас е далечно като същност. Дано успеем да останем човеци, Младене! И обръщаме внимание на такива случки, за да поддържаме живо в нас зрънцето на милосърдието!

2019-01-27T19:23:39+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Кучета постъпващи по човешки, които ни дават нагледен пример да се замислим, дали понякога не е най-добре да постъпваме по кучешки. Харесах и "топлия /кучешки/ поглед" и стиха ти, Мария!

2019-01-27T11:08:13+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Дано такива погледи топлят и твоите дни, Веси! Прегръдка и от мен!

2019-01-25T15:02:18+02:00