pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16810
25.01.2019 г., 0:16 ч.

Кучешка му работа 

  Поезия » Друга
438 8 11

Две кучета на пътя се боричкаха,

прахта край тях танцуваше овално.

Оплака се едното, че е ничие.

Личеше си, горкото, беше кално.

 

А другото, със лъскавичка козина,

охранено, дори с каишка нова.

То не нарече помияра грозен,

нали това е думичка за сноби.

 

Заведе го на мястото си скрито - 

преситено, там бе зарило кокал.

А помиярът вгледа се в очите му

и го дари със погледа си топъл.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за мъдрия коментар, Гавраил!
  • Милосърдие и злоба.Има ги и двете.Но от нас зависи накъде ще се обърнем.
  • Те могат да бъдат толкова любвеобилни и предани, колкото за много от нас е далечно като същност. Дано успеем да останем човеци, Младене! И обръщаме внимание на такива случки, за да поддържаме живо в нас зрънцето на милосърдието!
  • Кучета постъпващи по човешки, които ни дават нагледен пример да се замислим, дали понякога не е най-добре да постъпваме по кучешки. Харесах и "топлия /кучешки/ поглед" и стиха ти, Мария!
  • Дано такива погледи топлят и твоите дни, Веси! Прегръдка и от мен!
  • Усещам този топъл поглед, Мими. Великолепен стих, както винаги! Поздрави и прегръдки от мен!
  • Дали остана на всеки от нас поне по едно здраво око, с което можем да открием доброто сред заобикалящото ни обезчовечаване, Райне?
    Изпращам прегръдка от сърцето си на теб и на Васито!
  • По-добри от хората!
  • Колко топличко разказано и колко много казва....като шепот от здравото око е този стих!
  • Понякога кучетата могат да бъдат пример за подражание дори на нас - човеците.
    Благодаря ти!
  • Еха! Чудесно е! Хареса ми историята, пресъздадена в рими е прекрасна.
Предложения
: ??:??