Кучешка му работа
Две кучета на пътя се боричкаха,
прахта край тях танцуваше овално.
Оплака се едното, че е ничие.
Личеше си, горкото, беше кално.
А другото, със лъскавичка козина,
охранено, дори с каишка нова.
То не нарече помияра грозен,
нали това е думичка за сноби.
Заведе го на мястото си скрито -
преситено, там бе зарило кокал.
А помиярът вгледа се в очите му
и го дари със погледа си топъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
