26 авг. 2006 г., 23:08

Кучка съм

1.3K 0 14
Кучка ли съм?
Нека съм такава,
но рана не ща да нося
във сърцето.
И с чиста съвест аз ще си
отида, използвачка няма
да ме наречеш.
Благодаря ти: даде всичко що
имаш във душата,
но пътища много се разделят.
Аз не гледам от твоята страна,
срещу теб съм, на друг бряг стоя.
Знам - всичко ми даде и всичко аз
    ти взех.
Ограбих тялото, сърцето, мислите
и чувствата ти святи.
Потъпках всичко, но гордоста си
отново си взех.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самотник си ти , писателче
    Съжелавам за теб !
  • Да, знам писателче , че си комплексар...
    Стиха ми може да не стане по-хубав,
    аз харесвам това,което съм написала,
    защото е от сърце.
    Ти имаш ли такова?
    Всеки пише и влага чувства , ти какво влагаш ?
    Приеми поезията на останалите!
  • Тесногръд комплексар , това си ти.
    Няма да пиша повече,не си струва да контактувам с теб!
  • Твоя път ли е пътя към искуството?
    Преработи ми стиховете тогава както искаш ти , давам ти правото!
    Покажи ми патя...
  • Твоя път ли е пътя към искуството?
    Преработи ми стиховете тогава както искаш ти , давам ти правото!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...