28 окт. 2023 г., 10:35

Куфарът на Влада

471 2 2

КУФАРЪТ НА ВЛАДА

 

Денят дойде на варненската гара.

Ти не пристигна с нощния експрес.

С клошарина си делнахме цигара.

С кафенца – две, от автомата – нес.

 

Във шепите ми цветето повяхна.

Дъждът намокри моето сако.

И три ченгета – мамицата тяхна! –

изгледаха ме страшно под око.

 

Два помияра постната ми пица

изгълтаха на екс – със кетчуп сос.

Като че ли английската кралица

очаквах аз на седми коловоз!

 

Бакшишите в такситата заспаха.

Засмука травеститът сок фрапе.

И плаках аз под гаровата стряха

като едно прокудено хлапе.

 

Часовникът бе спрял на 5 без 10.

А фурната отвори нейде в шест.

Така ли ще я карам всяка есен? –

от тебе, мила, нито кост, ни вест.

 

Облегнах гръб на килнатия буфер.

Душата ми за теб се размечта! –

пристигнеш ли във Варна, с твоя куфар

да тръгна с теб! – до края на света.

 

27 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 20, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...