28 oct 2023, 10:35

Куфарът на Влада

467 2 2

КУФАРЪТ НА ВЛАДА

 

Денят дойде на варненската гара.

Ти не пристигна с нощния експрес.

С клошарина си делнахме цигара.

С кафенца – две, от автомата – нес.

 

Във шепите ми цветето повяхна.

Дъждът намокри моето сако.

И три ченгета – мамицата тяхна! –

изгледаха ме страшно под око.

 

Два помияра постната ми пица

изгълтаха на екс – със кетчуп сос.

Като че ли английската кралица

очаквах аз на седми коловоз!

 

Бакшишите в такситата заспаха.

Засмука травеститът сок фрапе.

И плаках аз под гаровата стряха

като едно прокудено хлапе.

 

Часовникът бе спрял на 5 без 10.

А фурната отвори нейде в шест.

Така ли ще я карам всяка есен? –

от тебе, мила, нито кост, ни вест.

 

Облегнах гръб на килнатия буфер.

Душата ми за теб се размечта! –

пристигнеш ли във Варна, с твоя куфар

да тръгна с теб! – до края на света.

 

27 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 20, 30 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...