Куфарът на Влада
КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес.
Във шепите ми цветето повяхна.
Дъждът намокри моето сако.
И три ченгета – мамицата тяхна! –
изгледаха ме страшно под око.
Два помияра постната ми пица
изгълтаха на екс – със кетчуп сос.
Като че ли английската кралица
очаквах аз на седми коловоз!
Бакшишите в такситата заспаха.
Засмука травеститът сок фрапе.
И плаках аз под гаровата стряха
като едно прокудено хлапе.
Часовникът бе спрял на 5 без 10.
А фурната отвори нейде в шест.
Така ли ще я карам всяка есен? –
от тебе, мила, нито кост, ни вест.
Облегнах гръб на килнатия буфер.
Душата ми за теб се размечта! –
пристигнеш ли във Варна, с твоя куфар
да тръгна с теб! – до края на света.
27 октомврий 2023 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
