21 июн. 2016 г., 08:01

Кука

Поэзия » Любовная

1.7K 1 8

Закачам червея на кука за самотни,
замятам в тъмните води на скуката,
топят се метрите и плясва в локвата
изплакани надежди до каютата...

Не пуснах кордата във точния момент
или моментът гледаше да ме пропусне...
Изкусно! Нагласено, но все пак ловко...
И пак се спуках... Вътре - рохко.

Поглеждам картата от белези по мен,
на юг, на север... Без значение!
И кръстът там си е, червен...
Кръвта, пироните... Добре ми е!

Преглътнах червея на моите съмнения.
Сега се чувствам някак леко...
Дали от силата във мен
или от куката в небцето?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DaniBo (Йордан Ботев)

2017-03-02T19:10:17+02:00
fonita (Fony)

Хах! Не знаех, че си имам клонинг... deep impressed...lol

2017-02-26T01:16:46+02:00
DaniBo (Йордан Ботев)

Благодаря, мили хора!

2016-06-25T10:10:12+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

"Преглътнах червея на моите съмнения.
Сега се чувствам някак леко..."
Възхищавам се на такива творби и на авторите им!

2016-06-22T14:07:31+03:00
Burns

Силни метафори!

2016-06-22T14:07:11+03:00