DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
21.06.2016 г., 8:01 ч.

Кука 

  Поезия » Любовна
1392 1 8

Закачам червея на кука за самотни,
замятам в тъмните води на скуката,
топят се метрите и плясва в локвата
изплакани надежди до каютата...

Не пуснах кордата във точния момент
или моментът гледаше да ме пропусне...
Изкусно! Нагласено, но все пак ловко...
И пак се спуках... Вътре - рохко.

Поглеждам картата от белези по мен,
на юг, на север... Без значение!
И кръстът там си е, червен...
Кръвта, пироните... Добре ми е!

Преглътнах червея на моите съмнения.
Сега се чувствам някак леко...
Дали от силата във мен
или от куката в небцето?

© Йордан Ботев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хах! Не знаех, че си имам клонинг... deep impressed...lol
  • Благодаря, мили хора!
  • "Преглътнах червея на моите съмнения.
    Сега се чувствам някак леко..."
    Възхищавам се на такива творби и на авторите им!
  • Силни метафори!
  • Благодаря, Мая!
    Безжичен, нека всеки да го пречупи през себе си, аз сложих само едно тикче!
  • Иносказателно. И може да се разбере многопластово. Не само любовно, но и по-широко... Вероятно защото е заложено в стихотворението... И... доста морско...
  • Харесах!
Предложения
: ??:??