11 дек. 2006 г., 14:29

Кукла

Поэзия

1.1K 0 2

Сега съм само кукла безгласна,
а ти ме обгръщаш с твойте ръце,
питаш се кога ли животът угасна
и застина в бездушие мойто лице.
Ти шепнеш ми: "Кукло, погледни ме
със стъклените си, сиви очи!
Оживей отново, пак прегърни ме
и нека гласът ти пак да звучи!
Аз знам, че под маска от блед порцелан
спи нежно момиче с нежни мечти -
рожба нещастна на свят неразбран,
безразлична си вече и мъртва почти.
Събуди се, кукло, и се бори
да възкресиш любовта си погубена -
чувствай, обичай, ненавиждай дори,
намери пак страстта си изгубена.
На твоя затвор стените мъртви, студени
разчупи, мила, с трескав копнеж
и със сили за живот възродени
да си кукла ти, мила, ще спреш..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kity (Людмила Нилсън)

Използвай красотата си като "оръжие" в борбата за един живот-Приказка!
Използвай сърцето си, за да събудиш куклата!!! Хареса ми стиха ти! Поздрави

2006-12-11T20:24:37+02:00
Lacrima (Ем)

Една от най-хубавите творби,които съм чела!Продължавай все така да ни радваш!
Поздрав С;

2006-12-11T18:36:02+02:00