Сега съм само кукла безгласна,
а ти ме обгръщаш с твойте ръце,
питаш се кога ли животът угасна
и застина в бездушие мойто лице.
Ти шепнеш ми: "Кукло, погледни ме
със стъклените си, сиви очи!
Оживей отново, пак прегърни ме
и нека гласът ти пак да звучи!
Аз знам, че под маска от блед порцелан
спи нежно момиче с нежни мечти -
рожба нещастна на свят неразбран,
безразлична си вече и мъртва почти. ...